Безпрагова корона

Още от епохата на Амброаз Паре и Пиер Фошар всеки един зъболекар започва да изработва обвивни корони. Короните са единични (в случай че се касае за разрушен зъб, който няма достатъчно зъбни тъкани да се възстанови) или множествени в блок, или пък се използват като мостоносител при лечение на дефекти с помощта на мостови протезни конструкции. И още от най-ранните времена на развитието на денталната медицина възниква въпросът как да се изпили препарационната граница на едно зъбно пънче, върху което ще се изработи корона? Най-общо, описани са две групи методи - безпрагови и прагови. При безпраговите се наблюдава плавен преход между зъбното пънче и корена на зъба, докато при праговите при изпиляването се подготвя праг с различна форма. Най-съществената разлика при безпраговите и праговите препарационни методи е това че при наличието на праг зъботехникът има точно определена граница, до която трябва да достигне короната; при безпраговите методи на препарация такава ясна граница няма и формата и дължината на короната до известна степен се оставят на въображението на зъботехника. Според професор Тодор Пеев от Факултета по Дентална Медицина - град София, безгранична може да бъде само глупостта. Макар че в специализираната литература са налични огромен брой публикации за успешни случаи и различни вариации на методите за безпрагова препарация, това твърдение е в най-общия случай вярно.

По доста сходен начин стои въпросът с препарационната граница и при зъбните импланти. Те също се използват за възстановяване на единични липсващи зъби и върху тях се изработват единични обвивни корони; много често и зъбните импланти се използват за мостоносители с мостокрепители единични корони, тъй като рядко всеки един липсващ зъб се възстановява с един имплант, а много по-често се налага изработката на мостови тела. Много имплантатни системи предлагат надстройки с безпрагова препарационна граница, както е при ангулираните надстройки на системите на Dentium - такава имплантатна надстройка е показана на снимката горе. Базалните импланти също се предлагат с пънчета с безпрагова препарационна граница, но те са едночастови - при тях няма имплантатна надстройка.

Основният проблем при зъбните импланти е по-слабата устойчивост на меките тъкани около импланта и склонността към развитие на периимплантити. Все още се води спор дали тази понижена устойчивост е по отношение на развитето на възпаления като цяло - при някои пациенти с изразен пародонтит при поставяне на импланти се наблюдава и тежък периимплантит; при други пък периимплантатните тъкани са устойчиви и при един силно увреден пародонт на естествените зъби се наблюдава стабилна и здрава лигавица и кост около зъбните импланти. На схемата горе е показан контурът на една зъбна корона, който в идеалния случай би трябвало да прелива плътно към имплантатната надстройка (или към изпиления зъб, в случай че се изработва корона върху естествен зъб). При така изработена корона тъканите около зъба или импланта не се травмират по никакъв начин. За съжаление корони с такива контури рядко се наблюдават в клиничната практика - реалната ситуация е като на схемите долу.

При една безпрагова корона реално контурът на короната изглежда като на схемата горе. Почти винаги се наблюдава контур с така нареченото хоризонтално позитивно отклонение - разбира се, то не е изразено в толкова голяма степен, колкото на схемата; графично сме го представили така от чисто дидактична гледна точка. Очевидно е че не може да съществува хоризонтално негативно отклонение - то може да се срещне само при прагови препарационни граници, тъй като при безпрагова корона тя просто няма да може да навлезе върху надстройката или зъбното пънче. Свръхконтурирането са получава при опит за корекция от страна на зъботехника или зъболекаря на корона, която не влиза докрай върху пънчето - така нареченото ажустиране на короната. Ако короната е изработена върху естествен зъб и отклонението е малко, това не представлява съществен проблем, тъй като в дълбочина изтичат много малки количества цимент и те не травмират пародонта в голяма степен; при зъбни импланти обаче дори и най-малките количества цимент имат силно негативен ефект по отношение на трайността на протезната конструкция, както стана въпрос по-горе.

Реална клинична ситуация - вече циментирана безпрагова корона с излишъци от цимент, които са оцветени в синьо. Циментът навлиза в дълбочина и започва да травмира околните меки тъкани, което бавно, но сигурно води до провал в имплантатното лечение. Според нашите клинични наблюдения проблемът е много по-изразен при дебели и плътни меки тъкани, отколкото при тънък биотип гингива. При по-нежни меки тъкани е възможно да се получи отдръпване (рецесия), което обкновено води до стациониране на процеса - особено при отдръпване в размер над 2 милиметра. Тогава пациентът си изгражда навици да почиства зъбната плака в така получения подмол и въпреки че проблемът продължава да съществува, периимплантитът се стационира или прогресира в дълбочина много бавно. Освен това при рецесия е възможно всеки един зъболекар да почисти излишъците от цимент и донякъде да заглади кореновата повърхност; при наличие на дебели и плътни меки тъкани нито пациентът, нито лекуващият зъболекар имат достъп до излишъка от цимент и възпалението бързо или по-бавно прогресира в дълбочина. Значение имат също така видът на цимента и индивидуалната реактивност на тъканите - при фосфатциментите има известна разтворимост от слюнката и тъканните течности и е възможно в известна степен излишъците да се разтворят с течение на времето; при глазйономерните и композитните цименти разтворимостта е много ниска и няма как да се получи разтваряне на излишъците. От своя страна пък фосфатциментът е доста порьозен, задържа плака и микроорганизми, което е много по-малко изразено при композитите. Набюдавали сме изключително тежки периимплантити в резултат на излишъци от фосфатцимент с напречен размер не повече от един милиметър; около този един милиметър се наблюдават натрупвания на зъбна плака и зъбен камък с размер 3 - 4 милиметра, но при отстраняването на тези излишъци периимплантитът стихва в рамките на няколко дни. Според клинични наблюдения на други автори компзитният цимент предизвиква много по-тежко възпаление от фосфатцимента, което вероятно се дължи на по-бавната резорбция на композитите от слюнката и тъканните течности. 

Поради всички изброени недостатъци на безпраговите корони имплантатната система Superline има специфична технология на обработка на ангулираните надстройки - при тях стените на абатмънта са по-дебели и зъботехникът е необходимо да фрезова прагова препарационна граница, която може да бъде индивидуална - на нивото на зъбния венец във всеки един участък на гингивата. Това може да направи и зъболекарят при клинични условия, но титановата надстройка се пили трудно и този процес изисква доста време. При изработка на обвивна корона с такава препарационна граница излишъците на цимент се почистват изключително лесно и бързо - особено ако прагът е над или на нивото на гингивата.

Изработена корона с прагова препарационна граница - контурът на короната прелива плавно в контура на имплантатната надстройка. Всички излишъци от цимент са видими и се почистват изключително лесно. Лесно се виждат и всякакви отклонения - те са четири вида, хоризонтално позитивно и негативно, вертикално позитивно и негативно.

При правите надстройки на системата Superline почти винаги се използват такива с фабричен праг - този праг е полиран при производствени условия и се отпечатва изключително лесно и бързо. При лабораторни условия се работи с различни аналози, като целта е крайният продукт (корона или мостокрепител) да бъдат максимално точни, без никакви отклонения.

Идеалният случай - контурът на безпраговата корона приляга плътно към контура на изпиленото зъбно пънче

Хоризонтално позитивно отклонение - ръбът на короната отстои на известно разстояние от зъбното пънче. С лилаво са оцветени излишъците от зъбен цимент, които проникват в дълбочина и компресират механично меките тъкани. При повечето клинични ситуации се наблюдава именно такова отклонение, тъй като при опит за корекция от страна на зъботехника или зъболекаря се изпилява вътрешната част на короната и тя става малко или много по-широка. Очевидно е че не може да съществува хоризонтално негативно отклонение - при него ръбът на короната е разположен по-навътре от препарационната граница на зъбното пънче и вече готовата корона няма да навлезе докрай.

Вертикално позитивно отклонение - ръбът на короната е по-дълъг от препарационната граница и подобно на нож се врязва в тъканите в дълбочина. Такова отклонение също се среща сравнително често и се дължи основно на грешки на лабораторния етап от изработката на короната - по-дълбоко радиране на гипсовите пънчета. Излишъците от цимент при такова отклонение са минимални, много по-травмиращо действие оказва самият ръб на короната.

Комбинация от вертикално и хоризонтално негативно отклонение